Виж ме в образ незавършен, лудост е каквото върша. Всичко в теб до крайност ме ранява, мразя да ме виждаш вечно слаба. С теб на косъм от убийство, зная го и пак не правя нищо. Твоя съм и пак оставам, сърцето ми отново ме предава.
Ти и само ти - пак си ми в ума, мразя самотата - луда съм, че плача. Ти и само ти, всичко си за мен, даже да боли, пак си само ти. Ти и само ти, с твоите лъжи, болката заключваш, пак и пак се случва. И веднъж на ден ми стига да си с мен, нищо, че греша, ще си замълча.
Леден душ са твоите чувства, но сърцето ми ги пуска. Всичко в теб до крайност ме ранява, мразя се, но късно е да бягам. С теб на косъм от убийство, зная го и пак не правя нищо. Твоя съм и пак оставам, сърцето ми отново ме предава.