Всички сме на съд изправени, колко грешни, колко праведни, били сме, били сме вчера аз и ти... Мразим, водим хиляди войни и не търсим грешка в себе си, боли ни, боли от толкова злини...
Разсърдили сме Боговете и земята ни тресе се под нозете, земята ранена е, явно я боли... Надежда има ли кажете, могат ли да се изтрият греховете, от днес да с теб повече прощаващи и малко по-добри..
Както жалих, тъй наказа ни, Бог, задето алчни сме били, дали е, дали е край на наще дни.. Да се молим с теб за съдбата си, да протегнем нашите души, далечни и близки всички сме едни...