Там, на хълма в лъчисти небеса Рубинената кула издигаше снага. Там отдавна живеела сама Жестока, но прекрасна красивата жена.
Нощем в мрака в плен на самота Аз чакам да я видя, но не чака тя.
Но достатъчно било Зад високото стъкло Да застане тя, За да я видя аз.
Тя със своя странен поглед е могла Да превръща хора във вещи със сърца И ето и аз съм тук в рубинената кула Превърнат съм напук в кристално огледало, В безропотно стъкло.
Но достатъчно било Като елмаз и стъкло Да се огледа тя, За да я видя аз.
Без да мога обич да получа Аз живея като птица без криле И навярно няма да сполучиш Ти, мое сърце.