Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и \"Радецки\" гордо плува по златни вълни. Но кога се там съзирва козлодуйски бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Гордо Ботев там застана младият им вожд – па си дума капитану, с гол в ръката нож: Аз съм български войвода, момци ми са тез; ний летиме за свобода, кръв да леем днес. Ний летиме на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. –Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг. Капитана - немец същи - отказва - тогаз Ботев люто се намръщи , вика с бурен глас. Туй го искам,не се моля : всички сте в плян . Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан!