Да си кажем ли вече свойто сбогом, добре! Все едно тази вечер нещо в нас ще умре. Любовта ни наречена със безброй имена, вече гасне обречена на забрава една. Ще се сменят сезони, ще шумят ветрове. Нас на разни перони този свят ще зове. И ще бъдем пак влюбени, някой ден, някой час. Но навеки загубили любовта между нас.
Припев: И колкото отново да се вричаме, че още и безкрайно се обичаме, да си отидем миг преди да знаем, че безвъзвратно е дошъл и края. Преди напразно пак да се целуваме, без думи и без плач да се сбогуваме. Да си отидем миг преди да знаем, че безвъзвратно е дошъл и края.
Да си кажем ли вече свойто сбогом, добре! Все едно тази вечер нещо в нас ще умре. И ще бъдем пак влюбени, някой ден, някой час. Но навеки загубили любовта между нас.
Припев: И колкото отново да се вричаме, че още и безкрайно се обичаме, да си отидем миг преди да знаем, че безвъзвратно е дошъл и края. Преди напразно пак да се целуваме, без думи и без плач да се сбогуваме. Да си отидем миг преди да знаем, че безвъзвратно е дошъл и края.