Бъди в живота ми като калинка, излитнала от топлата ми длан към някоя звезда под свода синкав, в която винаги ще бъда взрян. Бъди една светкавица голяма, която нощем пада върху мен, душата моя да превърне в пламък и всяка нощ да светя като ден. Бъди и грешна ти, бъди и права, бъди и с гневни и добри очи, но всякога си остани такава, дори когато много ми горчи. Горчива обич нека ме опива. От старите винари още знам, че истинското вино е горчиво. За подсладено - няма да те дам!
Още на: http://textove.com/veselin-marinov-gorchivo-vino-tekst Благодариние на textove.com