Веселин Маринов - Жена на балкона | Текст песни

• Тексты песен
• Веселин Маринов
• Жена на балкона

Каква жена, каква камбанария,
изправена пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

Отново на балкона тя застава,
отново става чудо след това. -
Аз знам, че за една жена такава
залага се и царство, и глава.
Аз знам, че за една жена такава
залага се и царство, и глава.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите и небесни.
Господи, Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.
Господи, Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

Направо към сърцето ми политва,
изгаряща от огън и от зов. -
Отдавна тя не плаче за молитва,
отдавна плаче само за любов.
Отдавна тя не плаче за молитва,
отдавна плаче само за любов.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите и небесни.
Господи, Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

Колко огън, колко нежен плен
има във очите и небесни.
Господи, Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.
Господи, Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.