Бяхме две деца, които заедно растат
От игра на игра...
После всеки упорито хвана своя път –
Времето ни разпиля...
Ти събра пари и слава, аз – безброй мечти...
Днес едва те познах!
Нещо е като “тогава”, другото – почти...
Няма глъч, не блика смях,
Ех, приятелю, в живота кой ли не греши –
пуста земна суета...
Може би деца сме още в нашите души!
Или – всичко отлетя...
Не, не казвай клетва тежка – живи сме, нали...
И жестока и добра
Земната съдба човешка – тя ни раздели,
Тя отново ни събра!
Старото огнище свети, гонят се искри,
но от тях лъха хлад...
Две пораснали хлапета – тук сме аз и ти –
странници сред своя свят.
Кръчмата е пълна с хора и цигарен дим...
Вино дай! Пак и пак!
Нека спомена говори – ние ще мълчим:
пътници в случаен влак...
Ех, приятелю, в живота кой ли не греши –
пуста земна суета...
Може би деца сме още в нашите души!
Или – всичко отлетя...
Не, не казвай клетва тежка – живи сме, нали...
И жестока и добра
Земната съдба човешка – тя ни раздели,
Тя отново ни събра!
Веселин Маринов еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1