Виждам очи, чувам смях, докосвам нежни ръце и звезден прах посипва теб и мен. Двама стоим един срещу друг и не спираме с теб да мълчим сякаш друг свят за нас се създава.
Тогава аз ще попитам как е твоето име, ти ще попиташ как е моето име, двамата с теб ще се доближиме както никога преди...
И само с очи ще си говорим... И само с очи ще си говорим...
Ти на един, аз на друг - неразбираем език и много чужд, някак те усещам. А после само след миг слънце блести и високи вълни по тялото ми пенливи в мен се разбиват.
Тогава аз ще попитам как е твоето име, ти ще попиташ как е моето име, двамата с теб ще се доближиме както никога преди...
И само с очи ще си говорим... И само с очи ще си говорим... И само с очи ще си говорим... И само с очи ще си говорим.
И само с очи... И само с очи... И само с очи... (само с очи ще ми говориш) И само с очи... (само с очи ще ми говориш) И само с очи И само...
И само с очи ще си говорим... И само с очи ще си говорим... И само с очи ще си говорим... И само с очи ти ще ми говориш.