Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви – язък!
Къде ми е класната стая, къде е коравият чин, а, б, в, тире, запетая, забравих ги вече – амин!
А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви, отминаха стъпките бързи и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти, дали пък не са ми сърдити, че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник извършва геройски бели. Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?