Димитър кара гимия, гимия с вино’й ракия. Гимията му запряла сред море на мрамор камък. Чуди се майе Димитър, как да изкара гимия. Той взема медни кавали засвири жално, та милно. Кавал му свири, говори: - Мес’чинке ясногрейнице видя ли село Габров и мойто любе там ли е?