Десислава: С камък в гърдите и сълзите в очите. Опитвам се да дишам, но боли... Какво ми е било, с кого ми е било, любов ли е било? Една лъжа ли е било?
Галена: Камъка в гърдите все по-тежък и сълзите. Знаеш по-добре от мен какво... Какво ми е било, с кого ми е било, любов ли е било, една лъжа ли е било?
Припев: Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи. Която е била негова жена, по сълзи на мене прилича. Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи. Белязани така, че никой след това да не може да ги обича.
Галена: Винаги когато ме погледнеш в очите, винаги се питаш какво му е било в моето легло, в моите ръце, дълко в моето сърце.
Десислава: С мен да се сравняваш и без мен си полудяваш. Искаш да не мислиш за това... какво му е било в моето легло, в моите ръце, дълбоко в моето сърце.
Припев: Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи. Която е била негова жена, по сълзи на мене прилича. Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи. Белязани така, че никой след това да не може да ги обича.
Галена: Времето лекува, но изглежда много се страхува. Жалко е да заличи всички спомени, спомени. Десислава: Нашите места, старите места скитам се сега. Всяко нещо ми напомня... само теб, само теб!