Тръгвам нависоко, към слънцето вървя Ще следвам светлината, дори и след дъжда.
Помни във някой друг живот, ще изпиташ тази моя любов! Тогава би усетил ти... Ада, който вечер в мене гори!
Припев: Звездите рани стават. За тебе ми разказват. И толкова тъжна ставам. И пак Ангелите разплаквам. Не си тук и ето разплаках пак небето.
Когато питат ме за теб отговарям хладно, сякаш съм от лед. Не помня кой си за пред тях. Но когато падне отново нощта: (Паля силен Огън в дъжда)
До смърт да ме раняват и без дъх да ме оставят. Във последния миг живот, "Обичам те!" ще кажа. На кръст да ме разпъват и до смърт да ме измъчват Ще умра, но няма аз от теб да се откажа! (Паля силен Огън в дъжда)