Във очите слънце грее,във косите здрач тъмней. Със осмивка на дете, и с добро сьрце. Мъдрост бог й подарил, здраве и любов дарил. Няма равна на света, с тази красота.
Припев:../1/ Българка съм аз, силна съм жена. Знам че смел народ, е българския род. Българка съм аз, горда съм жена. Никога глава, няма да склоня.
И под робство е живяла, ала пак е отцеляла. С менци пълнила вода, хляб омесвала. Криела е през ноща, нашите без чет юнаци Ботев, Левски не предала, знаме развяла.
Припев:../1/
Във очите слънце грее,във косите здрач тъмей. Със осмивка на дете, и с добро сьрце. Борбения дух крепил я, давал й кураж и сили. Нито вятър, нито буря променили.