Тръгваш без посока, скиташ по света нарани дълбоко моята душа. Как да те открия - без адрес си ти твоя свят е пълен със лъжи.
Мъжката природа тъй и не разбрах, обещава вярност, а дарява грях. Свикнах да прощавам твойте грешки аз, докога над мен ще имаш власт? В крепост от лъжи ме заключи ти, как да се спася, как да се спася?
Припев: В самота обречена, със сърце разсечено, моята душа болна - да убиеш не, не можеш! В самота обречена, със сърце разсечено, моята душа болна - да убиеш не, не можеш, не. Тя жадува път и светлина, тя жадува смях и топлина.
Тръгваш ти отново - за пореден път, и на любовта ми пак обърна гръб. И ще си останеш скитник цял живот, който търси своя бряг и брод. В крепост от лъжи ме заключи ти, как да се спася, как да се спася?