Моето сърце на прицел винаги държиш и денят ти има смисъл, ако ме раниш. Любовта в какво превърна? Нямаш милост, не! Зная, трябва да си тръгваш, тя очаква те.
Убиваш ме на място. След теб остава тишина. Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта? Като вятър ме отнесе и като него отшумя. Света не свършва с тебе и моя край не е това. Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!
Как се молеше да мисля, че си силния и от тебе да завися, да се подчиня! По душа съм дива котка и не ме е страх, а от деветте живота, осем имам пак.
Убиваш ме на място. След теб остава тишина. Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта? Като вятър ме отнесе и като него отшумя. Света не свършва с тебе и моя край не е това. Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!
Знам, че за теб е удар, че не ме задържа. Да, стреляй пак от упор, най-добър си в това!
Убиваш ме на място. След теб остава тишина. Нима не ти е ясно - за мене ти си любовта? Като вятър ме отнесе и като него отшумя. Света не свършва с тебе и моя край не е това. Още съм тук, жива съм пак, даже и след теб, и без теб!