Не са лъжи, лъжите ти, а са нож в гърдите. Не вярвам в това дори, че до смърт боли те. Ако искаш си върви, тръгвай си от мене. По-добре да бъда сам, но не и наранен.
Припев:
Свикнах вече да събуждаш в мен сладостта с устни. Свикнах вече да ми казваш, че за нас е късно. Всяка вечер уморих се страх да пропилявам. Стига вече, тръгвай мила. Свикнах да те нямам.
Към мене и сърцето ми, затвори вратата! Отдавна в очите ти срещам непозната.
Ако искаш ме убий, ако искаш хвърляй. Нека щом ти е добре, душата ми изтръгвай.
Припев:
Свикнах вече да събуждаш в мен сладостта с устни. Свикнах вече да ми казваш, че за нас е късно. Всяка вечер уморих се страх да пропилявам. Стига вече, тръгвай мила. Свикнах да те нямам.
Свикнах вече да събуждаш в мен сладостта с устни. Свикнах вече да ми казваш, че за нас е късно. Всяка вечер уморих се страх да пропилявам. Стига вече, тръгвай мила. Свикнах да те нямам.