Колко объркани бяхме със теб, наивни, крехки като захарен памук - бавно топи се във чашата лед, криви сенки играят край мен.
Припев: Няма как да забравя всички казани думи, но как да забравя всички слънчеви сутрини?! Как да забравя всички изминали месеци, как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб, чупливи, леки като тих китарен звук. Отдавна стопи се последния лед, не виждам никой и нищо във мен.
Припев: (х2) Няма как да забравя всички казани думи, но как да забравя всички слънчеви сутрини?! Как да забравя всички изминали месеци, как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?