Тъмни сенки от безсъние скрили, са се под очите ми, откривам се във бледо отражение на грешките допуснати преди, изгубвам се отново в спомени с напразните надежди останали на хиляди парченца стъклении в теб разбивам се...
Припев :
Късно е да казвам, че съжалявам за тебе вече сякаш съм невидим, късно е да мога, лентата да върна, за тебе вече сякаш съм невидим ...
Виждам как през задното стъкло, миналото гледа от страни, но празната страна в моето легло не може да заспи тъгата ми, изгубвам се отново в спомени с напразните надежди останалии на хиляди парченца стъклени в теб разбивам се, парченца стъклени в теб разбивам се ..
Припев :
Късно е да казвам, че съжалявам за тебе вече сякаш съм невидим, късно е да мога, лентата да върна, за тебе вече сякаш съм невидим ...(х2)
Изгубвам се отново в спомени с напразните надежди останалии на хиляди парченца стъклени в теб разбивам се ..
Припев :
Късно е да казвам, че съжалявам за тебе вече сякаш съм невидим, късно е да мога, лентата да върна, за тебе вече сякаш съм невидим ...