Лудо младо сън засънило на ръчица бела момина. А мома се чудом чуди милно й е да го буди, драго й е да го гледа. А мома се чудом чуди милно й е да го буди, драго й е да го гледа. Па му рекла: съм те жалила. Ставай, лудо, че е ранина. Милно ми е да те будя, ала слънце веке иде, ала слънце ке ни види. Милно ми е да те будя, ала слънце веке иде, ала слънце ке ни види. Лудо младо проговорило: как да стана, малкай момеле? Как да стана, мило либе, като нямам веке сила, като ти си я изпила?