Свят за двама, ти ми обеща да бъдем двама, пламък нежен в мене разгоря , но беше ли измама? Твоя ли съм или не, сбърках ли със теб къде? Ти отнесе моите целувки. Там остави в тишина страдащата ми душа, но не можеш лесно да забравиш мен. Но не искам аз сега да те спра щом е във мен вината, любовта бе лъжа, но затова не, не мога аз да простя ти ми рани душата, но ще ти кажа в тази измама няма да бъда сама.
Свят за двама сякаш на шега, повярвах в измама. Огън няма вече в любовта, остава раздяла. Твоя бях, а вече не, сбърках аз не знам къде ти отнесе моите целувки , там остави в тишина страдащата ми душа, но не можеш лесно да забравиш мен.