Мътни са сълзите, сякаш от мастика, пълнят ми очите, пътя си не виждам.(х2) а-а-а-а-а-а-а Пълнят ми очите, пътя си не виждам.
Ходя без да спирам, никъде не стигам, нищо не намирам, никого не искам.(х2) а-а-а-а-а-а-а Нищо не намирам, никого не искам.
Аз ли съм - не съм ли, на ръка си гледам,(х2) пътя си не виждам. Бягам и се връщам, все една и съща - шапката червена, а душата черна. а-а-а-а-а-а-а. Шапката червена, а душата черна.
а-а-а-а-а-а-а. Шапката червена, а душата черна.(х2)