Ден ли беше или пък нощ с луна безкрайна. Ти ми шептеше с нежни устни нежна тайна. И чух морето, то каза ми че нямаш име - ще те наричам, мила моя.
Скъпи мой, мили мой има много имена, по света, но защо са ни кажи гледай в моите очи и без думи говори. Скъпи мой, мили мой пак не мога да заспя, мили мой колко време извървя все си мисля за нощта в която съм обичала...
Припев:/х2/ Нямаш име, мила моя! Мили мой, мили мой! Целуни ме, мила моя! Мили мой, мили мой! И вземи ме мила моя Мили мой, мили мой! Че няма име любовтааааа!
За тебе спомен, усмивка и тъга ми носи. Сама и гола, душата ми за тебе проси. Писма без име, изпращам без адрес и марка и моля се да ги намериш.
Скъпи мой, мили мой, невъзможно е това, мили мой. Ала твоите писма, получавам и чета, със сърце, а не с очи. Скъпи мой, мили мой, гледай в пясъка следи, мили мой. Колко нощи и колко дни, ще се търсим аз и ти, да си кажем пак - обичам те!