Ти отмина (3) Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея. А душата виновно, виновно мълчи само сянката мина през нея. Само вятърът, вятърът вейна едва, пиле някакво изписука. Ах каква,ах каква синева сме забравили някога тука. Синева,синева... http://song5.ru
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1