Пропасти вечни делят те от мене, зная, че ти си безкрайно далеч, но пак като лъч след вековно затмение, чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли? - Никога веч!
Рано пробуден, с тъги непросветни, впивам аз погледи в мрака далеч и с клетви, и жал, безутешно преплетени, чакам да съмне... Ще съмне ли? - Никога веч!
Мойте градини Неволята черна с преспи засипа. Те дремят далеч, а химни и смях в полунощ обезверена чакам да трепнат!... Ще трепнат ли? - Никога веч!