Таборът шарен пак пътува, тъмни очи горят, плачат сърцата, те са заедно, но за последен път.
Колко жестока е съдбата, времето как да спрат?! Късно е вече, те са заедно, но за последен път.
Откакто свят светува, тежък закон царува, момичето е дадено на друг!
Припев: Всяка нощ в съня му ще идваш, Джалма! Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалма! Циганин как обича зная, но още знам, циганин как страда щом остане сам. Тя ще замине утре, някъде там на юг, обречена да е жена на друг.
Таборът шарен пак пътува, тъмни очи горят, плачат сърцата, те са заедно, но за последен път.
Колко жестока е съдбата, времето как да спрат?! Късно е вече, те са заедно, но за последен път.