Помниш ли още кратките нощи, миналите дни, как на този свят бяхме сами. Как един до друг вървяхме с теб, без дъх почти, момичето бях аз, момчето беше ти. Помниш ли горещите думи казвани без глас, момчето беше ти, момичето бях аз. Как ни раздели съдбата и до днес не знам, тежко е нали, щом останем сами.
Всеки ден след мечтите пътувам, всеки ден мислено аз те целувам. Може би само в нощите къси, може би ще те срещам в съня си.
Някой ден навярно ще дойдеш, ще се върнеш тук, чакам само теб, теб и никой друг. Някой ден дори, не зная утре или днес, спри до моя праг, без да чукаш влез. Как ни раздели съдбата и до днес не знам, тежко е нали, щом останем сами.
Всеки ден след мечтите пътувам, всеки ден мислено аз те целувам. Може би само в нощите къси, може би ще те срещам в съня си. Всеки ден след мечтите пътувам, всеки ден мислено аз те целувам. Може би само в нощите къси, може би ще те срещам в съня си.