Огънят ни трябва да ни грее, нежност трябва в двете ни ръце. Аз от теб научих с радост да живея, да се приютим в едно сърце.
Може някой път да е тревожно и да ни разкъса ревността, но повярвай в мене, че е невъзможно някога да свърши обичта.
Припев (х2): Остава в нас този пламък тъй щастлив, от студа спаси ме ти, прегърни ме! Чрез обичта всеки чувства, че е жив и на яве и на сън, прегърни ме!
Нека да отпъдим с тебе двама всякакви съмнения сега. Истина е само, този вечен пламък, с който ни изгаря обичта.
Аз за тази обич давам всичко, в чувствата не мога да греша. Сред безброй тревоги, тебе да обичам, празник е за моята душа.