Емил Димитров - Арлекино | Текст песни и Перевод на русский

• Тексты песен
• Емил Димитров
• Арлекино

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!

В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.

Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.

Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.

Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!
---
Влачится балаганчик старого Буо
из города в город, и нанизываются печальные дни.
Тележка с рваной тканью
и куклами Мели и Арлекином.

Арлекино был деревянный человечек
в маленьком театре старого Буо.
Публика вечером много смеялась
над куклой, сделанной из дерева.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино, без сердца!
Скольких радостей не знает твоё деревянное лицо!

В театре старого Буо,
играла принцесса Мели.
Сквозь старую оборванную ткань
засматривался на нее Арлекин.

Арлекино смотрит, каждый вечер боязливо,
на старого Буо молящими глазами,
чтобы он сделал ему сердце,
чтоб он смог влюбиться в Мели.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино, без сердца!
Скольких радостей не знает твоё деревянное лицо!

Буо был тронут его просьбами,
однажды взял его в руки
и в твердое, бесчувственое дерево
вложил маленькое сердце.

Арлекин полюбил куклу Мели
и засиял нежно в любви бесконечной.
Он так играл, как никогда раньше,
но был охвачен огнём любви и сгорел.

Арлекино, Арлекино!
Ты сгорел от любви,
эту последнюю твою роль публика не поняла.

Влачится телжка старого Буо,
он остался один с куклой Мели.
Над горсточкой пепла от дерева
он плакал по своему Арлекину.

Арлекино, Арлекино!
Ты от любви сгорел,
эту последнюю твою роль публика не поняла.

АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТЫ СГОРЕЛ ОТ ЛЮБВИ!

Емил Димитров еще тексты

Перевод Translate.vc