Емил Димитров - На учителя по пиано | Текст песни

• Тексты песен
• Емил Димитров
• На учителя по пиано

Този спомен идва от моето детство.
Имах един стар учител по пиано,
който ме водеше за ръка
през чудния свят на музиката
това беше отдавна, отдавна.
Сега си спомням само усмихнатите очи,
белите коси и моят първи урок по пиано.

Далеч остана този ден, този час, този миг.
Пристъпи бавно ти към мен, помня аз този миг
и се разнесе чуден звън, музика като в сън
запомних всичко аз - и погледът ти строг и първият урок

Припев:
Много дълги пътища ме водят по света
и на много хора аз раздавам радостта,
но пред мене все изгрява твоят поглед строг
и ми спомня първия урок.

Един далечен детски сън, хубав сън, идвам пак.
Цъфтят липите златни вън и при теб идвам пак.
Но няма песен, няма звук,
всичко тук днес мълчи и няма поглед строг,
но първият урок във мене пак звучи

Припев:
Един далечен детски сън, хубав сън, идвам пак.
Цъфтят липите златни вън и при теб идвам пак.
Но няма песен, няма звук, всичко тук днес мълчи
и няма поглед строг, но първият урок във мене пак звучи

Този спомен остава в моето детство.
Къщата в тихия квартал
и двете златни липи пред нея,
и дървеното стълбище,
което скърцаше под детстките ми стъпки.
Аз запомних моят първи урок по пиано,
стари мой учителю,
благодаря ти, благодаря ти, стари мой учителю!


Емил Димитров еще тексты