В тъги, в неволи младост минава, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек да събудиш!
Свестните у нас считат за луди, глупакът вредом всеки почита: "Богат е" - казва, пък го не пита колко е души изгорил живи беззащитни колко той е ограбил и пред олтара Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. И на обществен тоя мъчител и поп, и черква с вяра слугуват!
Светът, привикнал хомот да влачи тиранство и зло и до днес тачи: тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра: мълчи, моли се, кога те бият, кожата да ти одере звярът и кръвта ти змии да изпият - на Бога само ти се надявай: Бог не наказва когото мрази...