Да се издигне всеки се стреми – желае мощ, имущество и слава, да завладее хора и земи и почести светът да му отдава. Това е чест, която уморява, затуй отбягвам всякаква интрига. Животът нека ден за ден минава. Да нямам ядове - това ми стига
А хората си пакостят сами – един богатство чуждо пожелава, съседски огън по-добре гори и до убийства стига се тогава, а друг лъжец или ласкател става, докато трети с подлост се издига, а суетата пушек представлява. Да нямам ядове - това ми стига.
Смъртта кого ли няма да сломи – Природата пощада не познава. С куршуми, подлости или ками във гроба всяка страст се прекратява. Защо е нужна пламенност такава, когато краят всекиго достига? Човек дори душата си продава! Да нямам ядове - това ми стига.
Приятелю, в света е тъй: ръми, а после грее – всичко приеми без гняв – като безгрижна чучулига! Не съм завистник, алчността не ми внушава \"Чуждия имот вземи\". Да нямам ядове - това ми стига.