Нещастници, глави без капка ум, невежество е вашата поквара (дрънчи на раменете празен гюм!) наивни луди, жертва на кошмара да сърбате противната попара без угризания на съвестта и тъй да сте подлога на смъртта, нима срамът е прокълнато семе? Но вижте как умира младостта на ближния си ризата да вземе.
Грехът е винаги едно наум и няма мъст в смирената ни вяра, но към затвора води всеки друм щом бяга бузата ти от шамара. Макар че да убиваш - кой те кара? Да грабиш - не в това е мъдростта. А който е погазил съвестта на младини с едно такова бреме, ръце да кърши зарад участта на ближния си ризата да вземе.
Ласкателство, измама, празен шум, душа за продан, клетва с изневяра, отровен цяр или боклук с парфюм и грях, кошмарен като вълк в кошара, едва ли ще ги издърши кантара... И тъй - ви казвам - трябва доброта. Да бъдем умни. Стига суета. Не се ли сетим за това навреме и роден брат ще вкараме в беда - на ближния си ризата да вземе.