Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово. На робите слепи в робската страна носеше съзнание, крепост, светлина.
Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, за свобода, за смъртта и за гроба и че време веч е да въстане робът;
Че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв. /x2/
И всякоя възраст, класа, пол, занятие зимаше участие в това предприятие; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът,
А той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът /x5/
(текстът на песента представлява преработена извадка от едноименното стихотворение "Левски" на Иван Вазов)