Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам ти, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто ранена?!
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
нещо да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за те желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
сърце младо, душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Епизод еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1