O,шипка Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стрелят, и кръв я залива. С нов дъжд крушуми, камъни и дърве дружините наши, оплискани с кръви, стрелят и отблъскват, без сигнал, без ред, всеки гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт на изложи, 3 и един враг повече мъртав да положи./ Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! На вашата сила царя повери 3 прохода, войната и себе си дори! / При тези думи силни дружини горди очакват геройски душманските орди, за сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен ръд, с една смърт юнашка и с една победа 3 "България цяла сега нази гледа!" / И днес йощ Балканът, щом буря зафаща спомня тоз ден бурен, шуми о препраща славата му дивна, като някой ек, от урва на урва и от век на век!