Снагата ми е вледенена! Обречена е всяка плът! Човек се гърчи в пот студена от страх че ще му спре дъхът! Приключил жизнения път той си отива от земята! Безпомощни са да го спрат детето братът и сестрата!
Обречена е всяка плът!(2)
Премахва хубавия тен смъртта променя ни изцяло! Оклюмал нос и врат вдървен добре че няма огледало! И теб ли дивно женско тяло познало всеки миг щастлив! Те чака черно покривало? Не влиза никой в рая жив!
Обречена е всяка плът!(4)
И май е грешна участта човек да си живее все с вярата че след смъртта в небето ще се възнесе! Умрем ли удряме на камък започва адът ни жесток! и тяло и душа сред пламък заплащат всеки свой порок!