Преобръщаш ти света ми с усмивката си пак, не намирам път към тебе ,сърцето ми е мрак . Приятели сме само с теб , но нещо в мен повтаря, луд по тебе съм от много време .
Припев : Но в единствен миг , дъха ми сякаш спира пак и няма миг покой ,сърцето ми гори , бавно ме убиваш ти, ума си пак изгубвам по твоята красота във плен съм как да се спася.. не знам.
Ден и нощ без теб се лутам , кръг от самота. Мрака пак ми е приятел свикнах с това. Приятели сме само с теб , но нещо в мен повтаря, луд по тебе съм от много време.
Припев[x2]: Но в единствен миг , дъха ми сякаш спира пак и няма миг покой ,сърцето ми гори , бавно ме убиваш ти, ума си пак изгубвам по твоята красота във плен съм как да се спася.. не знам