Има дни, във които се заключвам в моя дом и в които се питам защо, защо предаден съм от Бог и защо ли като мен много живи мъртви сме и защо ли тук сами се раждаме… сами умираме.
Животе мой, как не те е срам млад да ме отпишеш!!! Думата „сам000та“ с колко нули се пише?!? Не ме е страх от удари, да плувам сам, ме учиш Ти – няма да се дам, помни!!!
Лъжа се, че ще свикна, лъжа се, че съм щастлив, че приятели имам дори добри… във този свят на пари… Имам в мен любов да дам – кой иска да е сам… но на кой ли да я дам – не знам, не знам в тия вълчи времена!