Съборих всички мостове към теб, за да не се завърна. Внушавах си, че в минало за мен ще те превърна. Но те откривам в ням телевизор, в прочетена книга. Настигам те, без да те гоня, и това ме убива..
Припев: (х2) Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея. Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея. Ти никога няма да знаеш, че душата плаче и стене. Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мене!
В тълпа от непознати те познах и се обърнах. Защо не те подминах, а се спрях, защо изтръпнах.. Ненавиждам се толкова слаба, ранима, ревнива. Мразя целия свят, че те нямам, и това ме убива..