Триста дни стене древният град
Барабани тревожно бият
Барикади неспокойно димят
И сирени там яростно вият...
Цяла вечност лъгани, предадени
Нагло мачкан народ...
Пак с надежда, гладни и измамени
Площадите дрезгаво крещят:
ПРИПЕВ:
"ОСТАВКА !"
Мощна тътне тълпата
"ОСТАВКА !"
Тъжно плаче градът
Страшен гняв ври в очите им,
Синовете си забравили...
Майки плачат, деца пищят
От щитове разделени
Цяла вечност лъгани, предадени
Нагло мачкан народ
Ариана ридае със душите им
А орлите там с крясък ги зоват:
Как живяхме, как ще живеем ?
А как ли - нашите деца ?
Младост повяхнала по барикадите...
и кръв съсирена в пръстта ?
ПРИПЕВ
Кикимора еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 2