Вървя дни и мисля, как годините летят. Един живот минава и тъжно пак ми става. А ти, съм сигурна, не помниш и мига, Когато тръгна и остави една сянка в забрава.
И влюбените все край мене се целуват, Слушам как наричат се със нежни имена, А аз нещастницата гледам как флиртуват. И ми е мъчно, че съм все така сама.
Защо за мене няма, една любов Пък и да вляза в храма. Сълзи да не проливам и само аз Да си ги знам и скривам.
Защо за мене няма , едно сърце, Една любов голяма, да чувствам, Че живея, не цял живот- Да търся и копнея.
А мама казваше да вярвам в любовта, Докато бие в мен сърцето. Пък аз живея дните си в самота. Изпращам някога молбите си и към небето.
И влюбените пак край мене се целуват, Слушам как наричат се със нежни имена, А аз нещастницата гледам как флиртуват. И ми е мъчно, че съм все така сама.