Тази нощ дойде в съня ми, спря сърцето ми, дъха ми, дъжд от спомени щастливи заваля в ноща. Беше юли, лято беше, слънцето над нас блестеше и в душите ни гореше силно любовта. Любовта.
Ах, защо не си до мен сега да ме погалиш с ръка и в моя тъжен ден да върнеш радостта. Ах, защо не си до мен сега да ме погалиш с ръка. Защо си само сън болезнен в ноща?
Тази нощ дойде в съня ми, спря сърцето ми, дъха ми. С горещи устни нежно ме докосна ти. В съня си ли мечтаех или буден те желаех и самият аз не зная вече Господи. Господи!
Ах, защо не си до мен сега да ме погалиш с ръка и в моя тъжен ден да върнеш радостта. Ах, защо не си до мен сега да ме погалиш с ръка. Защо си само сън болезнен в ноща?
Тази нощ дойде в съня ми и не исках аз да съмне да не си отидеш ти с идващия ден. Нека слънце не изгрява, нека ден да не настава, искам като сън поне да бъдеш вечно с мен. Вечно с мен!
Ах, защо не си до мен сега да ме погалиш с ръка и в моя тъжен ден да върнеш радостта. Ах, защо не си до мен сега да ме погалиш с ръка. Защо си само сън болезнен в ноща?
Тази нощ дойде в съня ми и не исках аз да съмне да не си отидеш ти с идващия ден. Нека слънце не изгрява, нека ден да не настава, искам като сън поне да бъдеш вечно с мен. Вечно с мен!