Знам, че искаш са си откраднем ден, отдавна търсиш повод за да си до мен, но не става така. И си мисля често си сама, падаш си по-мен като падаща звезда, но не си за мен. По-някога искам да те прегърна, по-някога бягаме, пак обръщам се назад, сънувам как молиш ме да се върна, но няма как, по-някога искам да те прегъна, но вече знам.
Припев: Не си за мен, колкото и да те искам, не си за мен, колкото и да те мисля. Искаш хиляди луни да прелетим, но няма как, но няма как. Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Пясък в букви рисувани от пръсти, разговори сутрин чак до вечерните късни дълго съм мечтал, но не искам, защото сме опасни, от край до край дори нещата са ми ясни - дори и от сега. По-някога искам да те прегърна, по-някога бягаме, пак обръщам се назад, сънувам как молиш ме да се върна, но няма как, по-някога искам да те прегъна, но вече знам.
Припев: Не си за мен, колкото и да те искам, не си за мен, колкото и да те мисля. Искаш хиляди луни да прелетим, но няма как, но няма как. Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Не си за мен, искаш хиляди луни да прелетим. Мен - искаш хиляди луни да прелетим. Мен - искаш хиляди луни да прелетим. Мен - искаш хиляди луни да прелетим. Не си за мен, не си за мен. Искаш хиляди луни да прелетим, но няма как, но няма как. Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Припев: Не си за мен, колкото и да те искам, не си за мен, колкото и да те мисля. Искаш хиляди луни да прелетим, но няма как, но няма как. Плуваме сами в океани и няма как, няма как.