Тъмни сенки от безсъние скрили са се под очите ми..
Откривам се във бледо отражение
На грешките допуснати преди
Изгубвам се отново в спомени
С напразните надежди останали
И хиляди парченца стъклении
В теб разбивам се
Късно е да казвам че съжалявам
За тебе вече сякаш съм невидим
Късно е да мога, лентата, да върна,
За тебе вече сякаш съм невидим
Виждам как през задното стъкло
миналото гледа от страни
Но празната страна в моето легло
Не може да заспи тъгата ми
Изгубвам се отново в спомени
С напразните надежди останалии
И хиляди парченца стъклении
В теб разбивам се
Късно е да казвам че съжалявам
За тебе вече сякаш съм невидим
Късно е да мога, лентата, да върна,
За тебе вече сякаш съм невидим
Късно е да казвам че съжалявам
За тебе вече сякаш съм невидим
Късно е да мога, лентата, да върна,
За тебе вече сякаш съм невидим
Кристиан Костов еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1