Днес отново ме видя - подминаваш ме, сякаш няма нищо между нас... Пред другите мълчиш, тъпо се държиш - а до вчера идваше у нас...
Пред хора - няма ме, но да знаеш, че вече няма думи да пестя! Ще го заявя сега, ще го кажа, да, ако трябва ще крещя:
Припев: Нищо друг аз не искам, освен това, това, това да ме искаш и ти мене, както аз те искам, искам сега! Нищо друго няма смисъл, освен това, това, това да те видя как ме искаш, а аз като тебе, тебе да мълча!
Днес отново ме видя и подмина ме - да не би да съм на пътя знак?! За пред хора: никоя - нека е така! Ти реши, но аз ще продължа!
Мисля и премислям пак как да кажа, как: "Не, не мога повече така! Даже да греша сега, няма да търпя, а направо ще крещя...
Припев:
Беше уж навит,а накрая си замина. Искаше ме супер много - що ли днеска ме подмина? Зная, няма да е като преди - нещата са такива и животът си върви.
Всичко заминава, но какво остава? Няма аз пак нещата да оправя! Мога само нещо да ти пожелая - дано и ти ме разбереш накрая!