На кого́ е ну́жна кита́ра без струни́, закъсня́ла не́жност, пле́нени думи́, на кого́ е ну́жна нощта́ без звезди́те, въ́глен вме́сто о́гън, плачъ́т на жени́те?
Ветрове́ го́нят ме́ през но́щните кла́ди , а коса́чи разди́рат без поща́да душа́та ми мла́да.
Та́зи но́щ е бе́дна кита́ра без струни́, сбо́гом за после́дно да́же без думи́, ски́тница за о́бич, уморе́на пти́ца, не ми тря́бва о́гън, а ма́лка свещи́ца.
Ветрове́ го́нят ме́ през но́щните кла́ди, а коса́чи разди́рат без поща́да душа́та ми мла́да.
А кога́то тръ́гна сама́ все́ ната́тък ще потъ́рся в лица́та позна́тия бля́сък.
Ветрове́ го́нят ме́ през но́щните кла́ди, а коса́чи разди́рат без поща́да душа́та ми мла́да.