Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Неволята от преданност настана.
От ревност – риска, от тъга – скръбта.
Изчезнаха словата – стана няма,
безкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство –
ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове.
Лили Иванова еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 1