Какво ли не в живота си не бях. Какво ли не отпих – любов и злоба. Бях най – богата, бях сетен сиромах, но не и просяк, при това на обич.
Просията ме пълни с гняв, с тъга. Просията обижда ме, гори ме. Затуй махни си щедрата ръка не искам вместо обич – милостиня.
Махни я тази милосърдна длан. Че ако някой, някога е давал любов от жал – това съм аз и знам цената страшна на любов такава.
Любов по бедност не ми давай, не. Любов в съдба, а не в торба се носи. На колене пред твойте колене не твойта обич, свойта гордост прося.
Любовта е живот, щедрост с цвят, добрина. Не паничка за дребни грошове. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. Тя е пламък свещен и съдбовен.
Любовта е живот, щедрост с цвят, добрина. Не паничка за дребни грошове. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. Тя е пламък свещен и съдбовен.
Какво ли не в живота си не бях. Какво ли не отпих – любов и злоба. Бях най – богата, бях сетен сиромах, но не и просяк, при това на обич.
Просията ме пълни с гняв, с тъга. Просията обижда ме, гори ме. Затуй махни си щедрата ръка не искам вместо обич – милостиня.
Любовта е живот, щедрост с цвят, добрина. Не паничка за дребни грошове. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. нито дар милосърден с най – нищожна цена. Тя е пламък свещен и съдбовен.
Любовта е живот, щедрост с цвят, добрина. Не паничка за дребни грошове. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. Нито дар милосърден с най – нищожна цена. Тя е пламък свещен и съдбовен.