Осень и море
(текст Джордж Андрейчин)
Спри есен спри, събуждаш морето.
То още спи, спокойно и добро.
Мойта ръка брули листа
твойта ръка гони ятата далече.
Аз съм пак сама.
Плажът е пуст, но аз още бродя
на любовта покорна пленница.
Помни ли той всичко сега
или безброй други неща
заличават наште летни дни.
Един до друг нии слушахме
вълните как се плискат.
Забравил ли е той.
Но аз не съм, не съм.
Не мога и не искам.
Чуй есен чуй, не казвай, че плаках.
И забрави за мойте сълзи.
Ти раздели наште ръце,
но любовта в мойто сърце
ще се върне при мен.
Помни ли той всичко сега
или безброй други неща
заличават наште летни дни.
Един до друг нии слушахме
вълните как се плискат.
Забравил ли е той.
Но аз не съм, не съм.
не мога и не искам.
Чуй есен чуй, не казвай, че плаках.
И забрави за мойте сълзи.
Ти раздели наште ръце,
но любовта в мойто сърце
ще се върне при мен.
Лили Иванова еще тексты
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 2